Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
23.07.2015 г., 23:49 ч.

Пробождане 

  Поезия » Философска
472 0 6

Пробождане

 

Пробожда ме отляво – като изстрел,
но няма кръв, дъхти на лавандула.
А аз лежа под син небесен шатър,
нефелна от житейския театър.

Забравих пак, че времето е дуло
и бърза да науча всяка истина.


Заключила съм маските отдясно,
в една непреболяна бяла стая.
Очите им са празните затвори,
които все не искам да отворя.
Отворя ли ги, няма да мечтая.
На времето, защо не му е ясно?

 

Изправям се, от болка ми убива
в най-новите обувки на душата.
Не си подхождат с босите ù пикници,
отляво, с тежестта им не привикнах...
Оставих ги (в аналите на щат са)
и тръгнах – босонога, но щастлива.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ви, от сърце!!! Младен, Без да съм Веселка, се опитвам да живея в радост. Илко, прекрасни думи, вникнал си в сърцевината на стиха. Наде, Влади, Стойна, Вики, Йоанна, вашите мили и топли думи,ме изпълват с радост. Благодаря, че се спряхте за малко при мен.
  • „Пробожда ме отляво – като изстрел,
    но няма кръв, дъхти на лавандула.
    ...
    Забравих пак, че времето е дуло
    и бърза да науча всяка истина“

    Май истината в случая е, че Лирическата е лавандулено мъдра Поздрави!
  • Витално, жизнерадостно, лекокрило... Браво, Цвети!
  • Много силна творба, Цвети!
    Много ми допадна финала:
    "Не си подхождат босите и пикници,
    отляво с тежестта им не привикнах...
    Оставих ги /в аналите на щат са /
    и тръгнах босонога, но щастлива."
    Поздравление за творбата и талантливата поетеса!
  • Познато,Цвети,до болка познато!
  • Интересни разсъждения с поучителен финал - да се разтоварим от излишното, за да бъдем щастливи!

    Поздравление, Веселка!
Предложения
: ??:??