Пробождане
Пробождане
Пробожда ме отляво – като изстрел,
но няма кръв, дъхти на лавандула.
А аз лежа под син небесен шатър,
нефелна от житейския театър.
Забравих пак, че времето е дуло
и бърза да науча всяка истина.
Заключила съм маските отдясно,
в една непреболяна бяла стая.
Очите им са празните затвори,
които все не искам да отворя.
Отворя ли ги, няма да мечтая.
На времето, защо не му е ясно?
Изправям се, от болка ми убива
в най-новите обувки на душата.
Не си подхождат с босите ù пикници,
отляво, с тежестта им не привикнах...
Оставих ги (в аналите на щат са)
и тръгнах – босонога, но щастлива.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Без да съм Веселка, се опитвам да живея в радост. Илко, прекрасни думи, вникнал си в сърцевината на стиха. Наде, Влади, Стойна, Вики, Йоанна, вашите мили и топли думи,ме изпълват с радост. Благодаря, че се спряхте за малко при мен.
