28 мая 2011 г., 21:46

Пробуждане

644 0 0

Събудих се от песента на птиците

и Слънчо грееше навън,

Вятърко свиреше във жиците,

сякаш бях във чуден сън!

 

Запя във хор със тях сърцето,

с природата се сляхме във едно,

една усмивка ми кацна на лицето,

усетих липса на едно ребро.

 

Очи отворих и реброто аз видях,

Бог отново чудо беше сторил,

но от него не изпитвах страх,

че за любовта се бях преборил!

 

Ти се усмихна и нежно ме погали,

с целувка жарка ти отвърнах аз,

събудиха се чувствата заспали,

любовта отново заживя във нас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...