Събудих се от песента на птиците
и Слънчо грееше навън,
Вятърко свиреше във жиците,
сякаш бях във чуден сън!
Запя във хор със тях сърцето,
с природата се сляхме във едно,
една усмивка ми кацна на лицето,
усетих липса на едно ребро.
Очи отворих и реброто аз видях,
Бог отново чудо беше сторил,
но от него не изпитвах страх,
че за любовта се бях преборил!
Ти се усмихна и нежно ме погали,
с целувка жарка ти отвърнах аз,
събудиха се чувствата заспали,
любовта отново заживя във нас!
© Марин Маринов Все права защищены