28 мая 2011 г., 21:46

Пробуждане

639 0 0

Събудих се от песента на птиците

и Слънчо грееше навън,

Вятърко свиреше във жиците,

сякаш бях във чуден сън!

 

Запя във хор със тях сърцето,

с природата се сляхме във едно,

една усмивка ми кацна на лицето,

усетих липса на едно ребро.

 

Очи отворих и реброто аз видях,

Бог отново чудо беше сторил,

но от него не изпитвах страх,

че за любовта се бях преборил!

 

Ти се усмихна и нежно ме погали,

с целувка жарка ти отвърнах аз,

събудиха се чувствата заспали,

любовта отново заживя във нас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...