Събудих се от песента на птиците
и Слънчо грееше навън,
Вятърко свиреше във жиците,
сякаш бях във чуден сън!
Запя във хор със тях сърцето,
с природата се сляхме във едно,
една усмивка ми кацна на лицето,
усетих липса на едно ребро.
Очи отворих и реброто аз видях,
Бог отново чудо беше сторил,
но от него не изпитвах страх,
че за любовта се бях преборил! ...