Събудих се от песента на птиците

и Слънчо грееше навън,

Вятърко свиреше във жиците,

сякаш бях във чуден сън!

Запя във хор със тях сърцето,

с природата се сляхме във едно,

една усмивка ми кацна на лицето,

усетих липса на едно ребро.

Очи отворих и реброто аз видях,

Бог отново чудо беше сторил,

но от него не изпитвах страх,

че за любовта се бях преборил!

Ти се усмихна и нежно ме погали,

с целувка жарка ти отвърнах аз,

събудиха се чувствата заспали,

любовта отново заживя във нас!