Пробуждане
641
0
0
Събудих се от песента на птиците
и Слънчо грееше навън,
Вятърко свиреше във жиците,
сякаш бях във чуден сън!
Запя във хор със тях сърцето,
с природата се сляхме във едно,
една усмивка ми кацна на лицето,
усетих липса на едно ребро.
Очи отворих и реброто аз видях,
Бог отново чудо беше сторил,
но от него не изпитвах страх,
че за любовта се бях преборил!
Ти се усмихна и нежно ме погали,
с целувка жарка ти отвърнах аз,
събудиха се чувствата заспали,
любовта отново заживя във нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Маринов Всички права запазени
