13 нояб. 2014 г., 00:15

Процес

782 0 2

Процес
...............


Първо не знаем да говорим...
Учат ни, учим се...
После можем да говорим...
Много, малко, достатъчно, красиво, грозно, шарено... автоматично...
После се учим на тишина...
Осъзнаваме стойността на говоренето, думите...
После ако се "смалим" достатъчно...
Създаваме тишина с думи...
А накрая...
Накрая замлъкваме в ТИШИНА...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Лили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара! За мен ТИШИНАТА е символ на безкрайното поле от възможности, от което идва ВСИЧКО... Например думите са ТИШИНА, на която сме придали значение...Та,накрая на пътя ни остава ВСИЧКО-ТИШИНАТА и от това всичко можем да изберем за себе си нови значения! Във вселената нищо не се губи, само се превръща . И аз вярвам в продължението... Пожелавам ти широки крила и светлослучвания !
  • Интересна миниатюра си написала.С малко думи си описала един цял живот.Харесва ми! Изключение прави финала:
    Накрая замлъкваме в тишина..."
    Ииначе ншщо няма смисъл. След тишината следва продължение.
    Аз вярвам в това и то ми пришива крила.Поздрав за творбата и
    нови творчески успехи!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....