13.11.2014 г., 0:15

Процес

776 0 2

Процес
...............


Първо не знаем да говорим...
Учат ни, учим се...
После можем да говорим...
Много, малко, достатъчно, красиво, грозно, шарено... автоматично...
После се учим на тишина...
Осъзнаваме стойността на говоренето, думите...
После ако се "смалим" достатъчно...
Създаваме тишина с думи...
А накрая...
Накрая замлъкваме в ТИШИНА...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Лили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара! За мен ТИШИНАТА е символ на безкрайното поле от възможности, от което идва ВСИЧКО... Например думите са ТИШИНА, на която сме придали значение...Та,накрая на пътя ни остава ВСИЧКО-ТИШИНАТА и от това всичко можем да изберем за себе си нови значения! Във вселената нищо не се губи, само се превръща . И аз вярвам в продължението... Пожелавам ти широки крила и светлослучвания !
  • Интересна миниатюра си написала.С малко думи си описала един цял живот.Харесва ми! Изключение прави финала:
    Накрая замлъкваме в тишина..."
    Ииначе ншщо няма смисъл. След тишината следва продължение.
    Аз вярвам в това и то ми пришива крила.Поздрав за творбата и
    нови творчески успехи!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...