Nov 13, 2014, 12:15 AM

Процес

  Poetry » Other
774 0 2

Процес
...............


Първо не знаем да говорим...
Учат ни, учим се...
После можем да говорим...
Много, малко, достатъчно, красиво, грозно, шарено... автоматично...
После се учим на тишина...
Осъзнаваме стойността на говоренето, думите...
После ако се "смалим" достатъчно...
Създаваме тишина с думи...
А накрая...
Накрая замлъкваме в ТИШИНА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Лили All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара! За мен ТИШИНАТА е символ на безкрайното поле от възможности, от което идва ВСИЧКО... Например думите са ТИШИНА, на която сме придали значение...Та,накрая на пътя ни остава ВСИЧКО-ТИШИНАТА и от това всичко можем да изберем за себе си нови значения! Във вселената нищо не се губи, само се превръща . И аз вярвам в продължението... Пожелавам ти широки крила и светлослучвания !
  • Интересна миниатюра си написала.С малко думи си описала един цял живот.Харесва ми! Изключение прави финала:
    Накрая замлъкваме в тишина..."
    Ииначе ншщо няма смисъл. След тишината следва продължение.
    Аз вярвам в това и то ми пришива крила.Поздрав за творбата и
    нови творчески успехи!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...