4 янв. 2008 г., 09:28

Продавач

712 0 11
Продавам любовта си на сергия.
А никой май не ще да я купува.
И сърцето ми започва пак да бие,
щом някоя се спре и пита: "Колко струва?"
А сетне почва да я гледа,
пък да търси и кусури.
Като ги открие - заминава.
А аз самотен си тъгувам.
И мечтая да я вземе някоя.
Ей така - омръзна ми на мене.
Като я няма, вярвай ми, прекрасно е,
да я няма е направо постижение.
Мърморейки това си изречение,
едно момиче я огледа щатно.
И попита ме, изпълнена с вълнение:
"Продавачо, даваш ли ми я безплатно?"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не вярвам да е имала цена...
    И моята вали безплатно
  • Браво!!!!!!!
  • Да, Незабравима. Аз днес прочетох това твоето и се сетих и за моето сърце
  • Поздрав с нещо мое:

    "Сърцето ми... два грама на кантара,
    (преди го теглих... беше тежко, тежко)
    предложих на сергия... на пазара.
    Продадох го набързо - лев и нещо..."

    Хубав стих!

  • Аплодисменти за интересния стих!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...