4.01.2008 г., 9:28

Продавач

710 0 11
Продавам любовта си на сергия.
А никой май не ще да я купува.
И сърцето ми започва пак да бие,
щом някоя се спре и пита: "Колко струва?"
А сетне почва да я гледа,
пък да търси и кусури.
Като ги открие - заминава.
А аз самотен си тъгувам.
И мечтая да я вземе някоя.
Ей така - омръзна ми на мене.
Като я няма, вярвай ми, прекрасно е,
да я няма е направо постижение.
Мърморейки това си изречение,
едно момиче я огледа щатно.
И попита ме, изпълнена с вълнение:
"Продавачо, даваш ли ми я безплатно?"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не вярвам да е имала цена...
    И моята вали безплатно
  • Браво!!!!!!!
  • Да, Незабравима. Аз днес прочетох това твоето и се сетих и за моето сърце
  • Поздрав с нещо мое:

    "Сърцето ми... два грама на кантара,
    (преди го теглих... беше тежко, тежко)
    предложих на сергия... на пазара.
    Продадох го набързо - лев и нещо..."

    Хубав стих!

  • Аплодисменти за интересния стих!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...