Jan 4, 2008, 9:28 AM

Продавач 

  Poetry
568 0 11
Продавам любовта си на сергия.
А никой май не ще да я купува.
И сърцето ми започва пак да бие,
щом някоя се спре и пита: "Колко струва?"
А сетне почва да я гледа,
пък да търси и кусури.
Като ги открие - заминава.
А аз самотен си тъгувам.
И мечтая да я вземе някоя.
Ей така - омръзна ми на мене.
Като я няма, вярвай ми, прекрасно е,
да я няма е направо постижение.
Мърморейки това си изречение,
едно момиче я огледа щатно.
И попита ме, изпълнена с вълнение:
"Продавачо, даваш ли ми я безплатно?"...

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??