Jan 4, 2008, 9:28 AM

Продавач

  Poetry
708 0 11
Продавам любовта си на сергия.
А никой май не ще да я купува.
И сърцето ми започва пак да бие,
щом някоя се спре и пита: "Колко струва?"
А сетне почва да я гледа,
пък да търси и кусури.
Като ги открие - заминава.
А аз самотен си тъгувам.
И мечтая да я вземе някоя.
Ей така - омръзна ми на мене.
Като я няма, вярвай ми, прекрасно е,
да я няма е направо постижение.
Мърморейки това си изречение,
едно момиче я огледа щатно.
И попита ме, изпълнена с вълнение:
"Продавачо, даваш ли ми я безплатно?"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не вярвам да е имала цена...
    И моята вали безплатно
  • Браво!!!!!!!
  • Да, Незабравима. Аз днес прочетох това твоето и се сетих и за моето сърце
  • Поздрав с нещо мое:

    "Сърцето ми... два грама на кантара,
    (преди го теглих... беше тежко, тежко)
    предложих на сергия... на пазара.
    Продадох го набързо - лев и нещо..."

    Хубав стих!

  • Аплодисменти за интересния стих!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...