14 июн. 2019 г., 06:54

Продължавам

559 3 5

Дори да чувствам страх, ще продължавам,

по пътя на житейските следи.

Опитвам се докрай да осъзнавам,

„безсмислието“ в „смислените“ дни.

 

Дори да чувствам гняв, ще продължавам –

гневът е болка, свита като в плен.

И даже да се влача – не преставам

да следвам програмираното в мен.

 

Дори да падам, ставам, продължавам.

За раните, на времето дължа

съдбовен кредит, който погасявам.

В частици се разпръсквам по света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Ина, Мариана, Мариела, neranimo, Влади, Ангелче13, Рози, Катя, Гавраил! И на поставилите в Любими! Трябва да се продължи напред, докато можем! Поздрави!
  • Оптимизъм който вдъхновява!
    Поздрав!
  • Поздравления за стиха ти , Данаил!
  • Благодаря!
  • Поздравления, Данаил! Когато човек намира сили да продължи, той със сигурност намира и смисъла и удовлетворението. "За раните, на времето дължа съдбовен кредит, който погасявам."

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...