14.06.2019 г., 6:54

Продължавам

555 3 5

Дори да чувствам страх, ще продължавам,

по пътя на житейските следи.

Опитвам се докрай да осъзнавам,

„безсмислието“ в „смислените“ дни.

 

Дори да чувствам гняв, ще продължавам –

гневът е болка, свита като в плен.

И даже да се влача – не преставам

да следвам програмираното в мен.

 

Дори да падам, ставам, продължавам.

За раните, на времето дължа

съдбовен кредит, който погасявам.

В частици се разпръсквам по света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Ина, Мариана, Мариела, neranimo, Влади, Ангелче13, Рози, Катя, Гавраил! И на поставилите в Любими! Трябва да се продължи напред, докато можем! Поздрави!
  • Оптимизъм който вдъхновява!
    Поздрав!
  • Поздравления за стиха ти , Данаил!
  • Благодаря!
  • Поздравления, Данаил! Когато човек намира сили да продължи, той със сигурност намира и смисъла и удовлетворението. "За раните, на времето дължа съдбовен кредит, който погасявам."

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...