28 мар. 2017 г., 10:58

Продължение...

814 0 0

133/Препират се над нас звездите,

да чакат лятната луна,

да я подгонят по петите

и да ни пращат светлина.

И в кадифето над къщята,

романтиката да ни пратят,

във наш'те влюбени души

и  със това да ни тешим!

Но щом сред клоните отсреща,

изгрее пълната луна,

огрява цялата страна.

Аз с   тръпка я посрещам!

И тъй до края на нощта,

аз виждам иначе света!

 

 

 

 

 

134/Когато в село ми омръзне,

с колата ходех в Първомай.

През лятото човек не мръзне,

но  търси в жегата колай.

Да найде  сенки край Марица,

до хапне там шкембе и пица

и щом деня му преклони,

да види едрите звезди.

И тъй отдъхнал със  жена си,

във село да се прибере ,

акъла си да събере

и   пак да почне със”ега си”!

Един съвет от  мене чуй,

борба със скуката е туй!


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...