133/Препират се над нас звездите,
да чакат лятната луна,
да я подгонят по петите
и да ни пращат светлина.
И в кадифето над къщята,
романтиката да ни пратят,
във наш'те влюбени души
и със това да ни тешим!
Но щом сред клоните отсреща,
изгрее пълната луна,
огрява цялата страна.
Аз с тръпка я посрещам!
И тъй до края на нощта,
аз виждам иначе света!
134/Когато в село ми омръзне,
с колата ходех в Първомай.
През лятото човек не мръзне,
но търси в жегата колай.
Да найде сенки край Марица,
до хапне там шкембе и пица
и щом деня му преклони,
да види едрите звезди.
И тъй отдъхнал със жена си,
във село да се прибере ,
акъла си да събере
и пак да почне със”ега си”!
Един съвет от мене чуй,
борба със скуката е туй!
© Hristo Slavov Все права защищены