133/Препират се над нас звездите,
да чакат лятната луна,
да я подгонят по петите
и да ни пращат светлина.
И в кадифето над къщята,
романтиката да ни пратят,
във наш'те влюбени души
и със това да ни тешим!
Но щом сред клоните отсреща,
изгрее пълната луна,
огрява цялата страна.
Аз с тръпка я посрещам! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация