Продължение...

133/Препират се над нас звездите,

да чакат лятната луна,

да я подгонят по петите

и да ни пращат светлина.

И в кадифето над къщята,

романтиката да ни пратят,

във наш'те влюбени души

и  със това да ни тешим!

Но щом сред клоните отсреща,

изгрее пълната луна,

огрява цялата страна.

Аз с   тръпка я посрещам!

И тъй до края на нощта,

аз виждам иначе света!

134/Когато в село ми омръзне,

с колата ходех в Първомай.

През лятото човек не мръзне,

но  търси в жегата колай.

Да найде  сенки край Марица,

до хапне там шкембе и пица

и щом деня му преклони,

да види едрите звезди.

И тъй отдъхнал със  жена си,

във село да се прибере ,

акъла си да събере

и   пак да почне със”ега си”!

Един съвет от  мене чуй,

борба със скуката е туй!