Mar 28, 2017, 10:58 AM

Продължение...

  Poetry » Civic
813 0 0

133/Препират се над нас звездите,

да чакат лятната луна,

да я подгонят по петите

и да ни пращат светлина.

И в кадифето над къщята,

романтиката да ни пратят,

във наш'те влюбени души

и  със това да ни тешим!

Но щом сред клоните отсреща,

изгрее пълната луна,

огрява цялата страна.

Аз с   тръпка я посрещам!

И тъй до края на нощта,

аз виждам иначе света!

 

 

 

 

 

134/Когато в село ми омръзне,

с колата ходех в Първомай.

През лятото човек не мръзне,

но  търси в жегата колай.

Да найде  сенки край Марица,

до хапне там шкембе и пица

и щом деня му преклони,

да види едрите звезди.

И тъй отдъхнал със  жена си,

във село да се прибере ,

акъла си да събере

и   пак да почне със”ега си”!

Един съвет от  мене чуй,

борба със скуката е туй!


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...