Прогонени
"Земя като една човешка длан"
Г. Джагаров
Децата на България са боси.
Децата на България изстиват.
Към нея нямат никакви въпроси.
Помахват ù с ръка и си отиват.
Отиват си с тъга пропила кости
по бащин гроб и тъжен роден дом.
Отиват си - да се превърнат в гости,
които се завръщат мълчешком.
Завръщат се събрали студ и болка
от тропане по чуждите врати.
Животът им е странна обиколка.
Реалността - настъпани мечти.
Намерят ли постеля пак сънуват
земята си като човешка длан,
как мними родолюбци я търгуват
пред погледа на стария Балкан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Николова Все права защищены
