Прогрес
Ръката ми,
е цялата в червено –
кръвта по нея,
стича се без шум...
Не е всевечно
бъдещето тленно –
един ли е завършил
със куршум?
Пътеките,
чертае тротоара –
в човешки грешки
хиляди следи,
оплитат се
и губят свойта стойност
милионите,
нечутите
съдби.
С ръката си
притискам револвера
и стрелям в пустото –
куршумите свистят.
На бой съм тръгнал –
но един не стига,
илюзиите да руши,
на този свят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
Поздрави на всички! 
