Ръката ми,
е цялата в червено –
кръвта по нея,
стича се без шум...
Не е всевечно
бъдещето тленно –
един ли е завършил
със куршум?
Пътеките,
чертае тротоара –
в човешки грешки
хиляди следи,
оплитат се
и губят свойта стойност
милионите,
нечутите
съдби.
С ръката си
притискам револвера
и стрелям в пустото –
куршумите свистят.
На бой съм тръгнал –
но един не стига,
илюзиите да руши,
на този свят.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави на всички!