Jun 26, 2006, 10:03 AM  

Прогрес 

  Poetry
522 0 4

Ръката ми,

е цялата в червено –

кръвта по нея,

стича се без шум...


Не е всевечно

бъдещето тленно –

един ли е завършил

със куршум?

 

Пътеките,

чертае тротоара –

в човешки грешки

хиляди следи,

оплитат се

и губят свойта стойност

милионите,

нечутите

съдби.

 

С ръката си

притискам револвера

и стрелям в пустото –

куршумите свистят.

 

На бой съм тръгнал – 

но един не стига,

илюзиите да руши,

на този свят.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??