Изплуват светли ивици
от вплетените пръсти на вода и вятър
и дългите им кодове препращат ме към теб.
Изгубвам тежест.
Капчуците са издълбали бръчица
в око на кратер
и мъх зелен по северния край на рамената.
Не мога да изтрия нито миг
от катедралата, достигнала галактики.
Събирам нежност,
с косите, вените и колената.
В съставянето на числата,
създали мен
живеят твои атоми.
© Лилия Минева Все права защищены