Произход

5.07.2021 г., 22:42 ч.

Поезия

349 1 0

Изплуват светли ивици

от вплетените пръсти на вода и вятър

и дългите им кодове препращат ме към теб.

Изгубвам тежест.

Капчуците са издълбали бръчица

в око на кратер

и мъх зелен по северния край на рамената.

Не мога да изтрия нито миг

от катедралата, достигнала галактики.

Събирам нежност,

с косите, вените и колената.

В съставянето на числата,

създали мен

живеят твои атоми.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.