Произход

5 jul 2021, 22:42

Poesía

351 1 0

Изплуват светли ивици

от вплетените пръсти на вода и вятър

и дългите им кодове препращат ме към теб.

Изгубвам тежест.

Капчуците са издълбали бръчица

в око на кратер

и мъх зелен по северния край на рамената.

Не мога да изтрия нито миг

от катедралата, достигнала галактики.

Събирам нежност,

с косите, вените и колената.

В съставянето на числата,

създали мен

живеят твои атоми.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.