Изплуват светли ивици
от вплетените пръсти на вода и вятър
и дългите им кодове препращат ме към теб.
Изгубвам тежест.
Капчуците са издълбали бръчица
в око на кратер
и мъх зелен по северния край на рамената.
Не мога да изтрия нито миг
от катедралата, достигнала галактики.
Събирам нежност,
с косите, вените и колената.
В съставянето на числата,
създали мен
живеят твои атоми.
© Лилия Минева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
