7 авг. 2012 г., 12:00

Произшествие на пътя

Поэзия » Пейзажная

628 0 2

Бе хубав летен ден в страната.
Денят се бе преполовил.
Аз гонех пътя си с колата.
Навярно радостен съм бил...

Не се натискам да шофирам,
особено в калабалък!
О, аз във всичко се препирам,
а съм и мъничко карък.

Над сто подкарах по асфалта...
И бях доволен от това.
Представлението беше - гала!
И бях увлечен, с две слова...

И произшествието стана
на равно място, без завой.
И стана като на екрана,
за малко щях да съм герой!

Притиснат бях зад една бричка
от някакъв хвърчащ копой...
И бях принуден от туй всичко
да се спасявам, Боже мой!

Натиснах рязко аз волана.
До мантинелата опрях!
И там, на куп за да не стана...
Аз рязко контра завъртях!

И всичко се за миг получи!
Колата ми се завъртя...
Там мантинелата се случи...
И задницата изтрещя!

Аз спрях... И всичко се размина!
Добре, че нямаше коли.
От страх изглежда, че застинах...
Мен никъде не ме боли!

Аз спрях в насрещната партина...
Не видяха от мене кръв!
Не спряха! Всеки си отмина!
А аз едва поемах дъх!

07.07.2010г.Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Hekredel (Христо Славов)

Защо се општвате да ми давате акъл...Гледайте си задължението и не се напъвайте да ме съветват!Ако смятате, че това не става за нищо, защо сте го пуснали да бъде публикувано?Питам Ви, какво не харесвате, драга госпожо, че няма поезия, че Ви дразни ритъма,че няма описания, че няма рима, че няма смисъл,че няма образно мисляне. Съжалява, но Вашето мнение, за мен вече не е важно!Вие четете Евангелието, като Дявола!

2012-08-07T17:38:55+03:00
nikikomedvenska (Ники Комедвенска)

За съжаление нито е поезия, още по-малко е пейзажна... От всяка катастрофа стих не става.

2012-08-07T12:01:41+03:00

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0