Произшествие на пътя
Бе хубав летен ден в страната.
Денят се бе преполовил.
Аз гонех пътя си с колата.
Навярно радостен съм бил...
Не се натискам да шофирам,
особено в калабалък!
О, аз във всичко се препирам,
а съм и мъничко карък.
Над сто подкарах по асфалта...
И бях доволен от това.
Представлението беше - гала!
И бях увлечен, с две слова...
И произшествието стана
на равно място, без завой.
И стана като на екрана,
за малко щях да съм герой!
Притиснат бях зад една бричка
от някакъв хвърчащ копой...
И бях принуден от туй всичко
да се спасявам, Боже мой!
Натиснах рязко аз волана.
До мантинелата опрях!
И там, на куп за да не стана...
Аз рязко контра завъртях!
И всичко се за миг получи!
Колата ми се завъртя...
Там мантинелата се случи...
И задницата изтрещя!
Аз спрях... И всичко се размина!
Добре, че нямаше коли.
От страх изглежда, че застинах...
Мен никъде не ме боли!
Аз спрях в насрещната партина...
Не видяха от мене кръв!
Не спряха! Всеки си отмина!
А аз едва поемах дъх!
07.07.2010г.Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
