Произшествие на пътя
Бе хубав летен ден в страната.
Денят се бе преполовил.
Аз гонех пътя си с колата.
Навярно радостен съм бил...
Не се натискам да шофирам,
особено в калабалък!
О, аз във всичко се препирам,
а съм и мъничко карък.
Над сто подкарах по асфалта...
И бях доволен от това.
Представлението беше - гала!
И бях увлечен, с две слова...
И произшествието стана
на равно място, без завой.
И стана като на екрана,
за малко щях да съм герой!
Притиснат бях зад една бричка
от някакъв хвърчащ копой...
И бях принуден от туй всичко
да се спасявам, Боже мой!
Натиснах рязко аз волана.
До мантинелата опрях!
И там, на куп за да не стана...
Аз рязко контра завъртях!
И всичко се за миг получи!
Колата ми се завъртя...
Там мантинелата се случи...
И задницата изтрещя!
Аз спрях... И всичко се размина!
Добре, че нямаше коли.
От страх изглежда, че застинах...
Мен никъде не ме боли!
Аз спрях в насрещната партина...
Не видяха от мене кръв!
Не спряха! Всеки си отмина!
А аз едва поемах дъх!
07.07.2010г.Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Защо се општвате да ми давате акъл...Гледайте си задължението и не се напъвайте да ме съветват!Ако смятате, че това не става за нищо, защо сте го пуснали да бъде публикувано?Питам Ви, какво не харесвате, драга госпожо, че няма поезия, че Ви дразни ритъма,че няма описания, че няма рима, че няма смисъл,че няма образно мисляне. Съжалява, но Вашето мнение, за мен вече не е важно!Вие четете Евангелието, като Дявола!
-
За съжаление нито е поезия, още по-малко е пейзажна... От всяка катастрофа стих не става.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
