17 авг. 2017 г., 08:47

Проклет да съм

803 3 4

             Проклет да съм

 

Проклет да съм за твоята любов,

с която ме дари и ме отрови!

Проклет да съм, че бях за теб готов

да окова сърцето си в окови

 

от любовта ти да съм окован!

Ти вместо в Рая в Ада ме изпрати!

Да бъда твоят роб от вси презрян,

да чувам само в своя сън смеха ти.

 

Проклетп да съм! Не мога да се спра!

Ще те обичам даже и във Ада!

И без това без тебе ще умра,

защото знам как влюбеният страда!

 

Проклет да съм, че идваш във съня

и дълго-дълго любиш ме във мрака!

За миг във ден превръщаш ти нощта!

Проклет да съм, че винаги те чакам!

 

Проклет да съм! Но твоята любов

опива ме и бавно ме убива!

Обичам те! На всичко съм готов!

Прооклет да съм! Но ти да си щастлива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Финалът е много силен!.. Такива любов - пристрастяване наистина завлича в Ада! Поздрави за стиха, Георги!
  • Много ми допадна. Браво!
  • Благодаря, Алекс! Това са стихове от младостта ми! Радвам е, че ти харесват!
  • Ау, жесток стих! Любовната ти лирика е много, много по вкуса ми! Думи простички, страхотен ритъм и силна поанта! Почитания, Гога!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...