Aug 17, 2017, 8:47 AM

Проклет да съм

  Poetry » Love
795 3 4

             Проклет да съм

 

Проклет да съм за твоята любов,

с която ме дари и ме отрови!

Проклет да съм, че бях за теб готов

да окова сърцето си в окови

 

от любовта ти да съм окован!

Ти вместо в Рая в Ада ме изпрати!

Да бъда твоят роб от вси презрян,

да чувам само в своя сън смеха ти.

 

Проклетп да съм! Не мога да се спра!

Ще те обичам даже и във Ада!

И без това без тебе ще умра,

защото знам как влюбеният страда!

 

Проклет да съм, че идваш във съня

и дълго-дълго любиш ме във мрака!

За миг във ден превръщаш ти нощта!

Проклет да съм, че винаги те чакам!

 

Проклет да съм! Но твоята любов

опива ме и бавно ме убива!

Обичам те! На всичко съм готов!

Прооклет да съм! Но ти да си щастлива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Финалът е много силен!.. Такива любов - пристрастяване наистина завлича в Ада! Поздрави за стиха, Георги!
  • Много ми допадна. Браво!
  • Благодаря, Алекс! Това са стихове от младостта ми! Радвам е, че ти харесват!
  • Ау, жесток стих! Любовната ти лирика е много, много по вкуса ми! Думи простички, страхотен ритъм и силна поанта! Почитания, Гога!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...