12 авг. 2008 г., 00:43

Проклетият наркотик

1.1K 0 1

     Проклетият наркотик

 

Често срещаният наркотик
прави живота розов, на всеки мъченик.
Живее той ден, до два,
а после среща - със смъртта.

 

Всяка следваща доза тика те към пръстта,
макар и да не осъзнаваш ти това.
Всеки казва ти: "Не трябва!",
затова силно желание за проба се прокрадва.

 

Казваш си: "Веднъж не стига да се пристрастиш"
и затова опитваш да полетиш,
не разбираш ти, че тази проба
води те стремглаво към гроба.

 

И ето, пробва ти веднъж,
ще се опиташ ти на желанието за още да кажеш "Къш",
но късно е вече -
ти пристрастен си, човече.

 

Следва свръх дозата зла,
дето дава ти крила,
но не си от щастие окрилен,
просто тръгнал си повикан от Бога небесен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Батев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...