12 авг. 2008 г., 00:43

Проклетият наркотик

1.1K 0 1

     Проклетият наркотик

 

Често срещаният наркотик
прави живота розов, на всеки мъченик.
Живее той ден, до два,
а после среща - със смъртта.

 

Всяка следваща доза тика те към пръстта,
макар и да не осъзнаваш ти това.
Всеки казва ти: "Не трябва!",
затова силно желание за проба се прокрадва.

 

Казваш си: "Веднъж не стига да се пристрастиш"
и затова опитваш да полетиш,
не разбираш ти, че тази проба
води те стремглаво към гроба.

 

И ето, пробва ти веднъж,
ще се опиташ ти на желанието за още да кажеш "Къш",
но късно е вече -
ти пристрастен си, човече.

 

Следва свръх дозата зла,
дето дава ти крила,
но не си от щастие окрилен,
просто тръгнал си повикан от Бога небесен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Батев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...