Aug 12, 2008, 12:43 AM

Проклетият наркотик

  Poetry » Other
1.1K 0 1

     Проклетият наркотик

 

Често срещаният наркотик
прави живота розов, на всеки мъченик.
Живее той ден, до два,
а после среща - със смъртта.

 

Всяка следваща доза тика те към пръстта,
макар и да не осъзнаваш ти това.
Всеки казва ти: "Не трябва!",
затова силно желание за проба се прокрадва.

 

Казваш си: "Веднъж не стига да се пристрастиш"
и затова опитваш да полетиш,
не разбираш ти, че тази проба
води те стремглаво към гроба.

 

И ето, пробва ти веднъж,
ще се опиташ ти на желанието за още да кажеш "Къш",
но късно е вече -
ти пристрастен си, човече.

 

Следва свръх дозата зла,
дето дава ти крила,
но не си от щастие окрилен,
просто тръгнал си повикан от Бога небесен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Батев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...