1 июл. 2016 г., 16:47

Проклятие

691 1 12

Нямам душа,

стопих я на мастило

да те пиша;

Нямам любов,

своята запалих

да те стопля

на прегръдките в огнището;

Всичко изгоря,

не остана нищо...

 

Имам целия свят

без правила,

като въглен студен,

безцелно свободен

и във тон монохромен

от черната плът

рисувам бъдещи спомени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина има находки. Най-много ми харесаха последните два стиха в стихотворението.
  • Благодаря ти, Любослава
  • Истинско и докосващо!
  • Йоана и Памела, зарадва ме присъствието ви; поздрави!
  • Силно!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...