Burns
228 1006
1.07.2016 г., 16:47 ч.

Проклятие 

  Поезия
536 1 12

Нямам душа,

стопих я на мастило

да те пиша;

Нямам любов,

своята запалих

да те стопля

на прегръдките в огнището;

Всичко изгоря,

не остана нищо...

 

Имам целия свят

без правила,

като въглен студен,

безцелно свободен

и във тон монохромен

от черната плът

рисувам бъдещи спомени...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина има находки. Най-много ми харесаха последните два стиха в стихотворението.
  • Благодаря ти, Любослава
  • Истинско и докосващо!
  • Йоана и Памела, зарадва ме присъствието ви; поздрави!
  • Силно!
  • Образният ти език винаги ме е удивлявал.
  • Благодаря ви, че ме посетихте, Таня, Светла, Младен!
  • "Нямам любов, своята запалих да те стопля...
    Имам целия свят...като въглен студен...
    от черната плът рисувам бъдещи спомени..."

    Изящно и парадоксално. Приветствам те, Бърнс!
  • Хареса ми...
  • Силно е!
  • Привет, Гавраил! За едни са спомени, за други могат да служат за примери, или пък предупреждения.
  • Вярно Гаврил,отнемат ли ни цветовете Светът е черна плът.
    Защо са ни бъдещи спомени?
    Поздрав!
Предложения
: ??:??