Jul 1, 2016, 4:47 PM

Проклятие

  Poetry
693 1 12

Нямам душа,

стопих я на мастило

да те пиша;

Нямам любов,

своята запалих

да те стопля

на прегръдките в огнището;

Всичко изгоря,

не остана нищо...

 

Имам целия свят

без правила,

като въглен студен,

безцелно свободен

и във тон монохромен

от черната плът

рисувам бъдещи спомени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина има находки. Най-много ми харесаха последните два стиха в стихотворението.
  • Благодаря ти, Любослава
  • Истинско и докосващо!
  • Йоана и Памела, зарадва ме присъствието ви; поздрави!
  • Силно!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...