darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
7 апр. 2009 г., 09:17

Пролет 

  Поэзия
874 0 9

 

Вятърът понесе венчелистчета.

Врати към чужди паралелни измерения.

Душите ни са болни за пречистване.

Дори на себе си сме склонни да изменяме.

 

Земята стана цялата във мръсно бяло.

Затрупана. Под бивши грехове.

Ще бъдем истински. Ще бъдем. Отначало.

Поне докато вятърът не спре.

 

А той ще се завръща всяка пролет

да ни припомня колко кратък е животът.

Че нашта преходност е пречката за полет.

Че злобата е родственост със скота.

 

И ще сме други. По-добри. Възкръснали.

Поне за няколко секунди ще сме вечни.

Отърсени от скотското и мръсното,

ще станем нови. И божествено човечни.

© Надежда Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много добре, Наде!
  • Благодаря отново на всички ви за вниманието! Поздрави.
  • Ваше Величество...!
  • Браво! Поздрав!
  • Надежда - твой кОмпас земной, а Удача - награда за Смелость,
    а Песни - довольно одной, чтоб только о Жизни в ней пелось ...
    С извинение за една лека "грешка" в поетичното послание, поради която не ти го поставям в кавички. А песента мога само да ти я изпея ...
  • Душите ни са болни за пречистване.

    !!!
    Много добре!Много ми хареса!Много!
    Прегръдки!
  • Не е достатъчно само за няколко секунди и само по празниците, на света е нужна качествена, трайна промяна.Пролетта за миг озарява мирогледа, докато не се сблъскаме с ежедневните гадости, и после дори я забравяме...А не бива да забравяме да се наслаждаваме на красивото.
    Поздрав!
  • пречистващата сила на пролетта...и бяла надежда...
    много хубав стих, мила Надежда.
  • Божествено човечни...дай боже!
Предложения
: ??:??