Пролет
Вятърът понесе венчелистчета.
Врати към чужди паралелни измерения.
Душите ни са болни за пречистване.
Дори на себе си сме склонни да изменяме.
Земята стана цялата във мръсно бяло.
Затрупана. Под бивши грехове.
Ще бъдем истински. Ще бъдем. Отначало.
Поне докато вятърът не спре.
А той ще се завръща всяка пролет
да ни припомня колко кратък е животът.
Че нашта преходност е пречката за полет.
Че злобата е родственост със скота.
И ще сме други. По-добри. Възкръснали.
Поне за няколко секунди ще сме вечни.
Отърсени от скотското и мръсното,
ще станем нови. И божествено човечни.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
