24 сент. 2007 г., 22:06

ПРОЛЕТ

968 0 13

  Идва пролетта, от слънчеви лъчи огряна,

красива, топла и засмяна.

 Завърнаха се щъркели от юг

да зарадват всички тук .

 

Най-щастливи всъщност са децата,

че дошла е пролетта и люшнали хорцата.

Птичките си свиваха гнезда

и пееха за гостенката пролетта.

 

Озелениха се дървета и тревички,

родиха се и още птички.

Цъфнаха прекрасните кокичета,

зарадваха момчета и момичета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Валентинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления,Ивчо.
  • Тук се усеща светлината на пролетта!Успял си да я уловиш и да ни я опишеш с думи!Сигурен ли си,че си само на 11 години?Написал си го великолепно!
  • Браво, Приятел! Добър си!

    * Лятото за десерт ли го остави!? Любимо ми е!...
  • Браво,миличък!
  • Когато носиш нещо в душата си и го дадеш на другите да го усетят, то повярвай ми- ще станеш прекрасен Човек!!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...