Sep 24, 2007, 10:06 PM

ПРОЛЕТ

  Poetry
958 0 13

  Идва пролетта, от слънчеви лъчи огряна,

красива, топла и засмяна.

 Завърнаха се щъркели от юг

да зарадват всички тук .

 

Най-щастливи всъщност са децата,

че дошла е пролетта и люшнали хорцата.

Птичките си свиваха гнезда

и пееха за гостенката пролетта.

 

Озелениха се дървета и тревички,

родиха се и още птички.

Цъфнаха прекрасните кокичета,

зарадваха момчета и момичета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Валентинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления,Ивчо.
  • Тук се усеща светлината на пролетта!Успял си да я уловиш и да ни я опишеш с думи!Сигурен ли си,че си само на 11 години?Написал си го великолепно!
  • Браво, Приятел! Добър си!

    * Лятото за десерт ли го остави!? Любимо ми е!...
  • Браво,миличък!
  • Когато носиш нещо в душата си и го дадеш на другите да го усетят, то повярвай ми- ще станеш прекрасен Човек!!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...