Пролет
Аромат на цъфнали кокичета в снега.
Мирис, който пак ме завладява.
А между тях разхожда се жена
и мислите на всички обладава.
Тя винаги е нежна и добра.
Усмихната, ала и някак тъжна.
Хората наричаха я Пролетта
и да е щастлива беше длъжна.
Красива бе, но с множество лица.
Даряваше ни за живот надежда.
Любимка на големи и деца.
Към радостни моменти ни повежда.
Тя Пролет е, но също и жена,
със свойте мъки, радости и болка.
Дарява ни на всички любовта,
независимо ще страда ли и колко...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лекса Джорджис Все права защищены
