8.02.2011 г., 0:22 ч.

Пролет 

  Поезия
597 0 2

Аромат на цъфнали кокичета в снега.

Мирис, който пак ме завладява.

А между тях разхожда се жена

и мислите на всички обладава.

 

Тя винаги е нежна и добра.

Усмихната, ала и някак тъжна.

Хората наричаха я Пролетта

и да е щастлива беше длъжна.

 

Красива бе, но с множество лица.

Даряваше ни за живот надежда.

Любимка на големи и деца.

Към радостни моменти ни повежда.

 

Тя Пролет е, но също и жена,

със свойте мъки, радости и болка.

Дарява ни на всички любовта,

независимо ще страда ли и колко...

© Лекса Джорджис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??