Аромат на цъфнали кокичета в снега.
Мирис, който пак ме завладява.
А между тях разхожда се жена
и мислите на всички обладава.
Тя винаги е нежна и добра.
Усмихната, ала и някак тъжна.
Хората наричаха я Пролетта
и да е щастлива беше длъжна.
Красива бе, но с множество лица.
Даряваше ни за живот надежда.
Любимка на големи и деца.
Към радостни моменти ни повежда. ...