14 июл. 2009 г., 12:17

Пролет

1.2K 0 3

Пролет


Птички с песен приканват деня.

Снегът с неохота мудно се топи.

Напоява жадната черна земя,

сили за живот да ù дари.

 

Пролетта със нежна сила

разстила килими от пъстри цветя.

Дръвчетата в зелени ризи облича,

нашарва ги с розова боя.

 

Сърнички палаво играят

на тучния килим.

Катерички гледат и се маят,

отърсват зимен грим.

 

Мечок от хралупата подава носле,

изпаднал бил е той в приказна забрава.

На тревата ляга да се попече.

С дебел глас пролетна песен запява.

 

В танца луд на вълните

реките къпят пролетта.

Преливащи от бистра водица,

напояват живата ù красота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...