14.07.2009 г., 12:17

Пролет

1.2K 0 3

Пролет


Птички с песен приканват деня.

Снегът с неохота мудно се топи.

Напоява жадната черна земя,

сили за живот да ù дари.

 

Пролетта със нежна сила

разстила килими от пъстри цветя.

Дръвчетата в зелени ризи облича,

нашарва ги с розова боя.

 

Сърнички палаво играят

на тучния килим.

Катерички гледат и се маят,

отърсват зимен грим.

 

Мечок от хралупата подава носле,

изпаднал бил е той в приказна забрава.

На тревата ляга да се попече.

С дебел глас пролетна песен запява.

 

В танца луд на вълните

реките къпят пролетта.

Преливащи от бистра водица,

напояват живата ù красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...