13 мая 2014 г., 21:05

Пролет

1.3K 0 4

Слънце свети в очите ми,

Вятър докосва косите ми.

Облак пътува над главата ми, 

А тревата спи под краката ми.

 

Морето там бурно беснее,

Небето там синьо синее,

Птичките там красивите,

летят си над нивите.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че ти харесва и, че има някой, който да цени стихотворенията ми!
  • Скучно ли...?Според мен е вълшебно!!Oтвежда ме на едно друго, много по- хубаво място!!
  • Ооо! Зарадва ме! Благодаря ти, много! Мислех, че е прекалено скучно..
  • Ооо страхотно произведение!!Докато го четях чувствах свободата, сякаш летях през вятъра!!!Благодаря ти за прекрасното усещане!!БРАВО!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...