31 мар. 2010 г., 15:38

Пролет

738 0 5

ПРОЛЕТ

 

 

Разлистена Пролет в душата.

 

Покълна. После разцъфтя.

 

Край потока в планината -

 

като див жребец е запъхтян...

 

 

Той ще пресъхне някой ден –

 

по пътя му ще заблести тъга,

 

но ще остане вечно в мен

 

разлистен в нежност. И дъга –

 

 

ще бъде тя пречистена и гола.

 

И ще прегърне цялата земя.

 

Пак ще дойдеш, моя Пролет.

 

Душата ми

 

в зелен листец ще зашуми...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деметра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...