tera57 (Деметра Василева) tera57 (Деметра Василева)
9
31 мар. 2010 г., 15:38

Пролет

736 0 5

ПРОЛЕТ

 

 

Разлистена Пролет в душата.

 

Покълна. После разцъфтя.

 

Край потока в планината -

 

като див жребец е запъхтян...

 

 

Той ще пресъхне някой ден –

 

по пътя му ще заблести тъга,

 

но ще остане вечно в мен

 

разлистен в нежност. И дъга –

 

 

ще бъде тя пречистена и гола.

 

И ще прегърне цялата земя.

 

Пак ще дойдеш, моя Пролет.

 

Душата ми

 

в зелен листец ще зашуми...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деметра Василева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0