ПРОЛЕТ
Разлистена Пролет в душата.
Покълна. После разцъфтя.
Край потока в планината -
като див жребец е запъхтян...
Той ще пресъхне някой ден –
по пътя му ще заблести тъга,
но ще остане вечно в мен
разлистен в нежност. И дъга –
ще бъде тя пречистена и гола.
И ще прегърне цялата земя.
Пак ще дойдеш, моя Пролет.
Душата ми
в зелен листец ще зашуми...
© Деметра Василева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
