Mar 31, 2010, 3:38 PM

Пролет

  Poetry
730 0 5

ПРОЛЕТ

 

 

Разлистена Пролет в душата.

 

Покълна. После разцъфтя.

 

Край потока в планината -

 

като див жребец е запъхтян...

 

 

Той ще пресъхне някой ден –

 

по пътя му ще заблести тъга,

 

но ще остане вечно в мен

 

разлистен в нежност. И дъга –

 

 

ще бъде тя пречистена и гола.

 

И ще прегърне цялата земя.

 

Пак ще дойдеш, моя Пролет.

 

Душата ми

 

в зелен листец ще зашуми...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деметра Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...