Пролет
ПРОЛЕТ
Разлистена Пролет в душата.
Покълна. После разцъфтя.
Край потока в планината -
като див жребец е запъхтян...
Той ще пресъхне някой ден –
по пътя му ще заблести тъга,
но ще остане вечно в мен
разлистен в нежност. И дъга –
ще бъде тя пречистена и гола.
И ще прегърне цялата земя.
Пак ще дойдеш, моя Пролет.
Душата ми
в зелен листец ще зашуми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деметра Василева Всички права запазени
