17 янв. 2009 г., 13:09

Пролет

1.3K 0 32

Къде си, бяла пролет

с разцъфнали дървета,

с усмихнати момичета,

със влюбени момчета?

Със птичи хор по клоните,

със галещото слънце,

с цветята по балконите,

с поникналото зрънце.

С искриците в очите ни,

с импулса на децата,

със вишнев цвят в косите ни

и обич във сърцата.

Да тръгнем по поляните

за дъхави букети,

със музите си, смелите,

да творим куплети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цветя, природа,красота и чувства възкръсват за нов живот напролет. А това което ги свързва може би е надеждата.
  • Благодаря ви,че се усмихнахте в очакване на пролетта!
  • Е има още малко време... търпението е майка на музите !
    Ники
  • Пролетно!
  • Описваш пролетта наистина много точно... чакам я с нетърпение! Нежен стих, чудесен!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...