17 янв. 2009 г., 13:09

Пролет

1.3K 0 32

Къде си, бяла пролет

с разцъфнали дървета,

с усмихнати момичета,

със влюбени момчета?

Със птичи хор по клоните,

със галещото слънце,

с цветята по балконите,

с поникналото зрънце.

С искриците в очите ни,

с импулса на децата,

със вишнев цвят в косите ни

и обич във сърцата.

Да тръгнем по поляните

за дъхави букети,

със музите си, смелите,

да творим куплети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цветя, природа,красота и чувства възкръсват за нов живот напролет. А това което ги свързва може би е надеждата.
  • Благодаря ви,че се усмихнахте в очакване на пролетта!
  • Е има още малко време... търпението е майка на музите !
    Ники
  • Пролетно!
  • Описваш пролетта наистина много точно... чакам я с нетърпение! Нежен стих, чудесен!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...