17 ene 2009, 13:09

Пролет

1.3K 0 32

Къде си, бяла пролет

с разцъфнали дървета,

с усмихнати момичета,

със влюбени момчета?

Със птичи хор по клоните,

със галещото слънце,

с цветята по балконите,

с поникналото зрънце.

С искриците в очите ни,

с импулса на децата,

със вишнев цвят в косите ни

и обич във сърцата.

Да тръгнем по поляните

за дъхави букети,

със музите си, смелите,

да творим куплети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цветя, природа,красота и чувства възкръсват за нов живот напролет. А това което ги свързва може би е надеждата.
  • Благодаря ви,че се усмихнахте в очакване на пролетта!
  • Е има още малко време... търпението е майка на музите !
    Ники
  • Пролетно!
  • Описваш пролетта наистина много точно... чакам я с нетърпение! Нежен стих, чудесен!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...