Къде си, бяла пролет
с разцъфнали дървета,
с усмихнати момичета,
със влюбени момчета?
Със птичи хор по клоните,
със галещото слънце,
с цветята по балконите,
с поникналото зрънце.
С искриците в очите ни,
с импулса на децата,
със вишнев цвят в косите ни
и обич във сърцата.
Да тръгнем по поляните
за дъхави букети,
със музите си, смелите,
да творим куплети.
© Валка All rights reserved.
Нежен стих, чудесен! paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
