Къде си, бяла пролет
с разцъфнали дървета,
с усмихнати момичета,
със влюбени момчета?
Със птичи хор по клоните,
със галещото слънце,
с цветята по балконите,
с поникналото зрънце.
С искриците в очите ни,
с импулса на децата,
със вишнев цвят в косите ни
и обич във сърцата.
Да тръгнем по поляните
за дъхави букети,
със музите си, смелите,
да творим куплети.
© Валка All rights reserved.
Нежен стих, чудесен! voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
