17.01.2009 г., 13:09

Пролет

1.3K 0 32

Къде си, бяла пролет

с разцъфнали дървета,

с усмихнати момичета,

със влюбени момчета?

Със птичи хор по клоните,

със галещото слънце,

с цветята по балконите,

с поникналото зрънце.

С искриците в очите ни,

с импулса на децата,

със вишнев цвят в косите ни

и обич във сърцата.

Да тръгнем по поляните

за дъхави букети,

със музите си, смелите,

да творим куплети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цветя, природа,красота и чувства възкръсват за нов живот напролет. А това което ги свързва може би е надеждата.
  • Благодаря ви,че се усмихнахте в очакване на пролетта!
  • Е има още малко време... търпението е майка на музите !
    Ники
  • Пролетно!
  • Описваш пролетта наистина много точно... чакам я с нетърпение! Нежен стих, чудесен!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...