ПРОЛЕТ 

Черното и бялото дотегна ми... 
Ще го прибера на рафта
с книгите!
Пилях се дълго между
този свят на сивота... 
Уж бе красиво,
но се оказа, че не е така! 
Оправдавах се с това и онова... 
Сега е време да загърбя болката!
Почвата да напоя със сила
и с вяра и да продължа...
Ще диря пролетта!!! 
Дърветата със голи клони 
ще се разцветят...
Сухите, бездънни пропасти 
с минзухари ще ги насадя!
Птичките ще бъдат моята посока, 
когато губя се понякога
в безтегловността... 
Черното и бялото дотегна ми!
Сега е време да прегърна пролетта!!!

15 Март 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия