Mar 15, 2020, 4:31 PM

Пролет

Poetry » Other

954 0 0

ПРОЛЕТ

Черното и бялото дотегна ми...
Ще го прибера на рафта
с книгите!
Пилях се дълго между
този свят на сивота...
Уж бе красиво,
но се оказа, че не е така!
Оправдавах се с това и онова...
Сега е време да загърбя болката!
Почвата да напоя със сила
и с вяра и да продължа...
Ще диря пролетта!!!
Дърветата със голи клони
ще се разцветят...
Сухите, бездънни пропасти
с минзухари ще ги насадя!
Птичките ще бъдат моята посока,
когато губя се понякога
в безтегловността...
Черното и бялото дотегна ми!
Сега е време да прегърна пролетта!!!

15 Март 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0